Игри

Информация за страница Бухово

Град Бухово се намира в Западна България и влиза в състава на Район Кремиковци, Столична община, Област София. Намира се на 21 км североизточно от столицата София и е разположен в южните склонове на Мургашкия дял на Стара планина. В средния и късния неолит – новокаменната епоха, т.е. още в праисторията, Бухово се е намирало малко по-далече от сегашното си разположение – на километър и половина. Редица съдове и сечива свидетелстват за това, че през въпросния период по тези места действително има следи от човешки живот. Това са керамични съдове, чукове, брадви и шила. Също така по онова време селището не се казва Бухово, а Урсул. Когато през 29 г. пр.н.е. настъпва римската инвазия, селището се населява от серди. Те оказват упорита и продължителна съпротива на римляните, защото по своя характер са свободолюбиви и войнствени. През 3-век, когато Византия се управлява от император Константин І Велики, териториите на селището влизат в нейната територия. През 4-5 век пък се построява ранно християнската базилика в двора на Буховския манастир. Малко по-късно идва и моментът, когато по тези места се заселват южните славяни – това става през 6 – 7 век. През 809 г. територията на Бухово е приобщена към редиците на българската държава. Тогава тя се управлява от хан Крум, от което време остава и крепостта Градище, намираща се северно от града. Следва период на затишие и името на селището отново се появява в документи от началото на 15-ти век, макар и само като сметка в опис на владение.

                Манастирите Св. Мария Магдалена и Св. Архангел Михаил също са построени през това време, като и в двата манастира кипи културна и духовна дейност. През 1928 г. се строи църквата Св. Николай, а десет години по-късно – през 1938  - с помощта на Германия се изгражда находище на уран. В миналото населението на селището е било много бедно, като голямо влияние в това отношение оказва и бедната обработваема земя. В резултат на това прехраната за многочленните семейства е било истинско предизвикателство. След края на Втората световна война обаче за жителите на Бухово настъпва период на замогване с развитието на минно – добивната промишленост. Миньорството и металургията постепенно изместват скотовъдството и пастирството. Находището за уран се разработва до 1956 г. от Съветско – българската минна компания, когато се създава и дружеството Редки метали. Именно то поема управлението на находището до 1992 г., когато добивът се прекратява окончателно. През 1978 г. жителите на Бухово имат повод за радост, защото то е официално обявено за град. За да напомня на населението обаче, че в миналото е било село, Селската чешма си остава такава, като дори и в наши дни хората си перат килимите и наливат вода така, както са правили през годините. Една от забележителните личности, родени в града, е роденият през 1917 г. летец – изстребител Никола Ангелков Бонев, който завършва своя земен път едва на 25-годишна възраст – през 1943 г. В града има негова къща музей, а също така и паметник на неговия самолет. Текущ кмет на Бухово е Детелина Чобанова, избрана на тази длъжност през 2009 г.

               

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker